Изминалият преди повече от десетилетие ХХв. е може би най-бурното време за цялата история на човешката цивилизация изобщо.Две световни войни и властване на две диаметрално противоположни политически системи – фашизма и социализма,самите те пък противопоставени на демократичния модел,промениха съдбите на милиони човешки същества и преначертаха националните граници на не една и две държави за десетилетия.Знаково се оказа това столетие и за България.В неговите рамки страната ни взе участие в пет войни,две от който световни и едната – Студена,водена със средствата на политиката,икономиката и идеологически инструменти;премина през две национални катастрофи;преживя три преврата – от 9 юни 1923г.,19 май 1934г. и 9 септември 1944г. като последният доведе до цялостна промяна на държавния модел;на два пъти промени своя път на развитие – веднъж по пътя на социализма и втори път,след 9 ноември 1989г.,на върщане към традиционните ценности на парламентарната демокрация.При тези интензивни промени за един сравнително не дълъг период от време,интерес представлява въпросът какво отражение дават те върху системата на родното образование.Неоспорим факт е,че един образователен модел е качествен тогава,когато въвежда сравнително бързо последните достижения на отделните научни дисциплини,когато предлага на достъпно ниво съответния обем знания,като тук се вземат под внимание вида на училището и характеристиките на обучаващите се в него питомци,когато не се влияе особено от промените в окръжаващата го действителност,особено пък политически или идеологически,защото е знайно,че образованието е консервативна система,когато държи на израстването на своите възпитаници като хармонични и подготвени за действителността личности,а това означава,да се полагат грижи не само за обучението,но и за възпитанието на подрастващите,т.е. да се следи както за степента на усвояване на материала,така и за цялостното поведение на учениците.Изхождайки от изброените до тук присъщи на качественото образование черти и съобразявайке с с факта,че българското образование винаги е било с претенциите на именно такова,то не би следвало да очакваме сериозни промени в българскто образование за изтеклото столетие.Дали обаче това е така?!Възможност да проверим на практика ни дадоха попаднлите пред около една година дневници на съществувалото самостоятелно до 2002г.,а днес като част от Професионална гимназия по електропромишленост и текстил „Захарий Стоянов”,Държавно текстилно училище или както се е наричало в последния етап от дейността си СПТУ по текстил „К.Ангелов”.Дневниците или още Главни класни книги обхаващат периода от 1924/1925 учебна година до 1950/1951 учебна година без прекъсване като за почти всяка от посочените години съществуват по два такива – за ІVклас и за Vклас,а за годините 1929/1930 и след 1947/1948 до края на посочение период са налице и дневниците за VІкл.Преди да започнем обаче прегледа на информацията, която ни дават тези документи,е наложително да направим някои уговорки. На първо място използването им като единствен извор за настоящото проучване ни позволява да правим наблюдения и изводи,валидни само за конкретното учебно заведение.Нямаме възможност да претендираме за общоприложимост на казаното като спрямо образованието в България изобщо,така и към професионалното образование в частност.Ясно е,че за да отговорим на подобно изискване е необходимо да бъде изследван много по-обемен изворов материал.Надяваме се обаче,че настоящото проучване все пак ще представлява принос към осветляване на важни въпросите,свързани както с основните характеристики на образователния модел в България в първата половина на ХХв. изобщо,така и с влиянието,ако има такова,което то изпитва при прехода към социализъм след 1944г.Повод за това ни дава факта,че част от наблюденията ни са относими не само към единичния представител на професионалното образование у нас,но и изобщо към учебно-възпитателния процес.За да постигнем целите си на първо място ще изложим основните характеристики на професионалното обучение и по специално на конкретното училище,според данните,които дневниците ни предоставят и след това ще опитаме да откроим промените,които настъпват до 9 септември 1944,ако има такива и след тази дата,особено след 1948г.,когато влиза в сила новия Закон за народната просвета.
Идеята за създаване на копринарско – бубарско училище,което да отговори на нуждата от подготвени кадри за развитето на бубарството – възлов за града поминък до 9 септември,а и след това,е в оборот още от 1910г.През следващите години е създаден фонд за набиране на средства за бюджет на новото училище,на 1септември 1921г за пръв,а впоследствие и дългогодишен директор е назначен Хр.А.Сокеров,родом от Враца,до 1 март 1922г. се ремонтират помещенията на предоставената за нуждите на училището сграда на бившата Митница,намираща се непосредствено до станционната постройка на Гара Харманли и от началото на 1922-1923 започват редовни учебни занятия като през следващата учебна година приемът е прекратен поради временни трудности,а едва от 1924/1925 година училището започва да функционира нормално.За щастие началната година на постъпилият в Исторически музей-гр.Харманли масив от документи стартира именно от тази учебна година.За времето до 1950/1951 училището неколкократно променя своето име.До 1932/1933г. включително то носи името Държавно практическо коприно-тъкачно училище,през 1933/1934 то е преименувано на Държавно тъкачно и знаятчийско домакинско училище,през 1935/1936г. от името отпада определението „домакинско”,от 1937/1938г. то вече се нарича Държавно тъкачно и девическо занятчийско училище,а след 1939/1940 – Държавно практическо тъкачно и девическо училище.През 1941/1942 училището отново сменя името си и вече се нарича Държавно практическо мъжко тъкачно училище и остава с това име до 1943/1944г.След това отново се регистрират промени в името.То вече е Държавно тъкаческо и девическо занаятчийско училище(1944/1945),Държавна мъжка тъкачна и девическа професионална гимназия (1945/1946),Държавно мъжко тъкаческо училище или Държавно тъкачно професионално училище(1946/947),Държавно практическо промишлено текстилно училище(1947/1948) като това последно име се запазва до края на периода,които имаме възможност да проследим – 1950/1951 учебна година.В случаите на смяна на името до 1944/1945г. причините за подобна стъпка могат да се търсят от една страна в осъществявания от училището прием като има години,в който са приемани само мъже,а от друга в желанието на учителския колектив и на отговорните фактори в образованието да предложат адекватна професионална подготовка не само за младежи,но и за девойки.От самото създаване на училището до 1947/1948 включително директор на училището е Хр.А.Сокеров,като той има не само административно-ръководни функции,но е и преподавател по няколко учебни дисциплини,изучавани в училището.Само за две учебни години - 1932/1933 и 1933/1934 директор е Ив.Бояджиев.След 1948/1949 и до 1950/1951 Директор е В.Ал.Костов,но Х.А.Сокеров продължава да бъде преподавател в училището.Неизвестна е причината за смяна на дългогодишния и,предполага се,уважаван ръководител на това учебно заведение.Политическите мотиви в една подобна стъпка биха били удобно обяснение,но са обект на допълнително проучване и доказване.В дейността си училището се ръководи от няколко основни нормативни документа.На първо място това,разбираемо,е Закон за народното просвещение,а след 1948г. – Закон за народната просвета.Основният текст на закона е приет през 1921 и публикуван в Държавен вестник,бр.87 от 21.07.1921г.,а впоследствие през 1924 е прието и негово – Закон за изменение и допълнение на закона за народната просвета,публикуван в Държавен вестник в бр.79 от 10.07.1924г.След преврата от 19 май 1934г. са публикувани две наредби-закони,внасящи допълнителни изменения в същия този закон.След 9 септември е приета нова промяна в действащия закон като тя е публикувана в Държавен вестник ,бр.56 от 10.09.1945г.През 1948 той е отменен и на негово място влиза в сила Закон за народната просвета,чийто текст е поместен в Държавен вестник,бр.218 от 17.09.1948г.Другият документ,регламентиращ дейността на тъкачното училище е Правилник за търговското и промишлено образование или Правилник за професионалното образование като той е променен изцяло или поне онази негова част,касаеща простъпките на учениците и съответно налаганите наказиния,веднъж след 1932г. и втори път след 1948г. като тогава влиза в сила и новият Закона за народната просвета. През периода до 1949г. училището е на пряко подчинение на Министерство на търговията,промишлеността и труда,Отдел за търговско и промишлено образование,а след 9 септември,съответно след промяна в името на Министерството – на подчинение на Министерство на индустрията и занаятите,впоследствие само Министерство на индустрията.Обучението става в два курса – съответно ІVклас и Vклас,а приемът в тях е след ІІІ прогимназиален клас.Не са рядкост случаите обаче,когато ученици,напуснали обучението си в гимназиален етап на търговски,педагогически,земеделски или други професионални училища след ІVкл. и дори след завършен Vкл. да се записват като ученици именно в текстилното училище в Харманли.Всъщност налице са няколко десетки случая на ученици преместили се от Търговски гимназии в Пловдив,Стара Загора,Практическо търговско училище „Меркурий” – гр.София или Педагогическа смесена гимназия – гр.Харманли във въпросното училище.Дали това се дължи на авторитета на самото училище днес е невъзможно да се установи само въз основа на съхранените дневници.Не са малко и случаите,когато ученици идват в Практическото тъкачно училище от реални гимназии,завършвайки там ІV или Vклас.Основният процент на новопостъпили ученици за целия разглеждан период идва обаче след завършен ІІІ прогимназиален клас.Задължителното обучение е в рамките на две учебни години като в ІVкл. продължават само онези,които имат да полагат поправителни изпити след Vклас.Всъщност запазен е само един дневник за ІVкл. до 1947г. и той е за учебната 1929/1930г. Броят на новоприетите ученици е различен,но в пръвите години е сравнително малък – между 10 и 20 ученика като дори през учебната 1930/1931 в ІVкл. постъпват едва 6 ученика.В следващите години броят рязко нараства,за да се стигне до 1934/1935,когато в ІVкл. са записани 31 ученика.През следващите години и до 1950/1951 учениците от ІVкл. никога не падат под цифрата 26,а най-често е около 30.Обикновено през годината винаги отпадат между 1 и 5 човека като причините за това са най-често преместване в друго училище,болест,смърт като такава причина е регистрирана в единични случай и удавяне като това е причината за отпадането на 2 ученика през учебната 1945/1946г.Учениците плащат училищна такса.От нея биват освободени само онези,които представят свидетелство за бедност,издадено от общината,в която са родени.Първоначално таксата е 200лв за учебна година.През учебната 1932/1933г. таксата е повишена на 300лв.,а през 1934/1935 тя нараства двойно,за да достигне до 600лв.Тук обаче съществува възможността да бъдат платени 50% или 75% от цялата училищна такса – съответно 300лв. или 400лв.Дали това рязко нарастване на училищната такса е белег на инфлационни процеси,протичащи в българската икономика след 1933 и се явявя отглас на бушувалата в периода 1929 – 1934г. световна икономическа криза, т.нар. „Голяма депресия”,можем само да гадаем.Училището набира своите питомци от различни населени места,като техния списък е твърде пъстър.Можем да очертаем няколко основни региона,от който произхождат новопостъпващите ученици.Това са Борисовград(дн. гр. Първомай) и околните села,Пловдивска околия,Татар пазарджишка околия,особено в първите години от съществуването на училището,Хасковска околия и Свиленгардска околия,Казанлък и околните села Мъглиж,Енина,Крън.Почти всяка година в училището има ученици от Габрово и две околни села – Бичкиня и Топлиш,а също с.Етър.Отново постоянни като присъствие са и учениците от Великотърновско и особено едно село в околията – Балван или както се среща в дневниците Балван-махле.Сравнително по-рядко постъпват ученици от Врачанско, Белослатинско,Горноджумайско, Кюстендилско, Плевенско.След 1932 се засилва броя на учениците от Старозагорска околия. Това е лесно обяснимо като се има предвид,че до 1959г.,т.е. до края на административното деление на страната на околии,Харманлийска околия е част от Старозагорски,а не от Хасковски окръг.Учениците от гр.Харманли и околните села – Овчарово, Набожно (дн.с.Браница),Изворово, Черепово, Шишманово, Силен,Иваново, Розов кладенец,Златен дол и др. Броят на постъпващите ученици е сравнително малък като той се движи между 1 и 10 човека, в отделни години и над 10,но обикновено по-големият брой на ученици от Харманли и околията е в години,когато общият брой на учениците в класа надхвърля 25 и се движи около 30.След 1940г. пък се забелязва нарастване и на броя на учениците от Новозагорска околия.В годините след 1926 и до около 1930 могат да бъдат открити и деца на бежанци,дошли от Източна Тракия или Одринско.Обикновено се касае за ученици,родени в Одрин,Дедеагачко или Гюмюрджинско и като правило става въпрос за сравнително неголям брой ученици – потомци на прокудени от родните им места българи.Бихме могли само да гадаем за причината за този пъстър състав на училището,но като предположение би могло да се твърди,че ограниченият брой на професионалните училища,особено пък подготвящи кадри за отрасъл като текстилния,в годините до 1944г. е не много голям,а това определено би бил достатъчно сериозен мотив при избора на заведение,в което тогавашния ученик да продължи образованието си.Като етнически произход и вероизповедание преобладават,и то категорично, българи с източно православно вероизповедание.В рамките учебните 1924/5 – 1950/1951години в училището учи само един турчин с мохамеданско вероизповедание – през учебната година 1947/1948г. като през следващата година той напуска това училище.Има и няколко единичини случая на арменци или евреи,предпочели да продължат образованието си именно в Държавно практическо училище по текстил.Техният брой обаче не надвишава цифрата 10 по отделно за двете етнически групи за целия разглеждан период. До учебната 1928/1929г. в училището се обучават и момчета,и момичета и по характер то е смесено.За последен път през същата тази година постъпва 1 девойка,която продължава обучението си в Vкл. през следващата година.След това в училището,поне според съхранените дневници не постъпва нито една ученичка,а обучаващите са само и единствено мъже.Това се запазва до 1950/1951г.,т.е. до края на обхванатия период.Важно е обаче да отбележим и причината за това – девойките се обучават в друг отдел на училището,а съхранените в Исторически музей – гр.Харманли дневници се отнасят само за създадения Тъкачен отдел или както още се изписва в дневниците Тъкачен клас на училището,а в него се обучават само младежи.В програмата за ІVкл. са залегнали следните предмети:български език,сметководство и търговска кореспонденция,рисуване и хармония на боите,материалознание,приложна химия,разбор мостри,сплиткознание,машинознани,практика по бояджийство и практика по тъкачество.В обучението в Vкл. отпада като учебен предмет материалознанието,но пък се въвжедат обучение по професионално законодателство патрониране или както е наречено по-късно специално рисуване.Едва през учебната 1934/1935г. като нов предмет се въвежда Физическо възппитание или както се изписва в дневниците Телесно възпитание.Тази структура на учебните дисциплини се запазва почти непроменена до 1944г.Обучението е разпределено в два учебни срока,като освен оценки за двата срока,учениците получават оценки и за годишен преговор,а също и средна годишна оценка.Съответно онези от тях,които остават да полагат поправителен изпит получават и допълнителна,пета оценка.Оценките са по шестобална система – от Слаб(2) до Отличен(6).Тук като любопитен факт може да се спомене,че обичайна практика,особено при годишните оценки,е да бъдат поставяни оценки,изразени в смесени числа,като често се срещат цифри като 31/3,4 ¼,32/5, 22/3.Наред с оценките, отразяващи степента на овладяност на определени знания и умения,обучаващите се получават и три допълнителни оценки.Едната от тях е за сръчност,изразена в стандартни оценки от 2 до 6.Другата,звучаща днес като анахронизъм оценка е за Прилежание.Тя е в няколко степени – Примерно(6),Усилено(5),Постоянно(4),Непостоянно(3).Може би най-важна е третата оценка – за поведението на учениците.Тя също е в няколко степени – Примерно(6),Похвално(5),Добро(4),Средно(3),Укорно(2).Поведението може да бъде намалявано с една или повече степени в зависимост от провинението на ученика като това става с Решение на Педагогическия съвет на училището. Наред с това учениците присъствието и по-скоро отсъствието на учениците от учебни занятия се измерва в познатите извинени и неизвинени отсъствия.Освен за обучението,училището полага грижи и за възпитанието на питомците си и по-скоро за техния морал и добро поведение във и извън училище.Ето защо особено строго се следи за провиненията на учениците като за всяка простъпка се налагат съответни наказания.Наказания са няколко типа.Едното е смяна на квартирата,като то е приложено само за двама ученици за целия период от 27 учебни години.Друго наказание,прилагано при по-леки простъпки е мъмрене.То може да бъде пред родител или настойник,като при онези ученици,чийто родител не живее в гр.Харманли,за настойник се счита хазяйна,в чиято квартира живее ученика.Има също и мъмрене насаме и мъмрене в клас,като най-леко е мъмрене насаме,а с максимална тежест се схваща мъмрене пред настойник.При оше по значима тежест на нарушението се прилага намаляване на поведението.Най-често то е с една единица.Срещат се обаче и случай,когато намаляването е с две единици наведнъж,а има и провинения,при които е налагано намаляване на поведението от Примерно(6) на Среден(3).При още по-сериозни простъпки се налага като наказание отстраняване от учебен процес или учебни занятия.То може да е за определен срок от дни или до края на учебната година,като не влиза веднага,а се нарича условно и едва при повторно нарушение се прилага.Има и случаи при които ученик бива отстраняван с право да се яви на изпит след определен срок от време в същото или в друго училище като обикновено срока е до края на учебната година,много рядко през следващата година.Изключително редки са случаите,когато ученика бива отстранен завинаги от училището,но с право да постъпи в друго професионално училище.В случаите,когато учителския колектив прецени,че деянието представлява обществена опасност,то бива уведомяван и околийския управител,който трябва да установи наблюдение над ученика.До 1944г. има регистрирани само 3 такива случая.За същия период има само един случаи,когато наказанието излиза извън регламентираните в Правилника и в този случай е наложено на ученика да се подстриже.Съответно тези наказания се налага по определени параграфи.Така до 1932г. смяната на квартирата е по §142 буква „а”, мъмренето се налага по §162 „а”,а намаляването на поведението става по §§96,142 и 136.След 1932 всички тези наказания се налагат по силата на §190 букви „а” – „о”.Наказания по този последен § се налагат чак до 1949г.Твърде пъстри са провиненията,за които се налагат съответните наказания.Можем обаче условно и до голяма степен схематично,на за наше удобство да ги обединим в някоко основни групи. Такива са например за нарушаване на установения вечерен час.Обикновено към простъпките на ученика това е записано като „ходене вечер до късно из улиците на града без настойник” или „стоене до късно без придружител”,”Посещаване на вечерно кино”,”Ходене на театър без настойник”,”ходене по улиците на града след вечерния час” като за такъв се посочва времето след...19ч.Друга група провинения са онези,свързани с морала на учениците.Тук се срещат и наказания,често звучащи куриозно,ако не беше тежестта на последвалото ги наказание.Такива са например:”влязъл в кръчма,пълна с посетители и извикал пред всички „Келнер,дай една бира с две чаши”,”Ходене сутрин в кръчма и пиене на вино”,”Устройване на жур”, ”Посещение ня жур”,”Дружене с непознати младежи”,”Видян с ученичка по главната улица”,”Поканил ученички в квартирата си”,”Хванати да играят карти в квартирата си” и още ред други.Особено внимание се отделя на държанието на учениците извън училище.Често са налагани наказания за „Лошо държание по улиците”,”Пушене тютюн на улицата”,”Строшена ограда на полски имот”,”Недобро държание в театъра”.В редки случаи има и наложени наказания за носене на оръжие обикновено кама и само в един случая револвер.Наказания се налагат и за поведение в училище,излизащо извън установените рамки – „Лошо държание в час”,”Мърморене в час”,Много говори в час”,”Нанесен побой над съученик”,”Саморазправа със съученик”.При неподготвено домашно задание или за натрупани множество неизвинени отсъствия също се налагат наказания.След въвеждането на училищни униформи съответно зачестяват наказанията за ходене без някоя част от формата – колан,куртка или фуражка като ученците са длъжни да ходят с униформи дори у дома и по улиците на града.
Така очертаните характеристики на учебния процес се запазват почти непроменени до 1944г.Само еднични белези напомнят за случващото се в обществения живот на страната.Освен споменатато по-горе драстично увеличаване на таксата от 200лв. на 300лв,а през 1934 и на 600лв. като един по-скоро екзотичен белег е отразените оценки Отличен (7) при част от учениците от ІVкл. през учебната 1936/1937г. като това е една от мерките за отбелязване на престолонаследника Симеон ІІ.Има обаче и други,по-сериозни белези на ситуацията извън училище,които могат да бъдат открити и в дневниците.През същата 1934/1935 учебна година при учениците от Vкл. е въведен като учебен предмет „Противогазова и химическа защита”.Неясни остават мотивите за въвеждане на този предмет.През предходната година 1933г. на власт в Германия идва Хитлер като това става след проведени избори.Липсва всякакъв намек за предстояща война или поне за война в световен мащаб и това прави въвеждането на подобен предмет още по-странно.В продължение на следващите 3 учебни години този предмет не се изучава,за да се появи отново през 1937/1938г. отново сред учениците от Vкл.,но вече под името „Газова защита и хигиена”.Връщането на този предмет на този етап отново изглежда странно.Този акт някак изпреварва събитията от следващата година – аншлуса с Австрия,завземането на Судетите и Мюнхенското споразумение – събития,приближили войната с няколко стъпки по-близо.Едва ли следва да очакваме от отговорните за въвждането на предмета профетични способности.Но пък и е трудно да се намери отговор за причините наложили това.Други промени,настъпили в изучаваните предмети,стават факт едва през учебната 1942/1943година. Тогава за пръв се въвежда изучаването на алгебра,геометрия,машинно чертане,механично тъкачество и предачество като това става наред с изучаваните до този момент предмети.За п ръв се въвежда и изучаване на чужд език – естествено немски,предвид водещата се вече трета година война.През същата година отпада пък изучаването на противогазова защита в Vкл.През следващата година в учебната програма за Vкл. се въвежда физика,предмета професионално законодателство е заменен от гражданско учение и социално законодателство,а допълнително е въвдена и механика.От началото на учебната 1934/1935г. пък отпадат оценките за годишен преговор при учениците от Vкл. като при тях се запазват само оценките за І и ІІсрок,както и годишната оценка.Като че ли най-добре обаче духа на времето си проличава в мерките по дисциплината в училище.От учебната 1938/1939г. за пръв път в дневниците към името на всеки ученик се появява графи за направени от класния ръководител,наричан тогава класен наставник, посещения на квартирата,в която живее ученика,а също и за посещения на родител или настойник.Тези графа се запазват до края на разглеждания от нас период.В графата за посещение на квартирата учителят отбелязва колко души живеят в квартирата,дали стаята е хигиенична и удобна за учение,просторна ли е,какво е правил ученика при посещението.Вписват се и забележки направени към родителя или настойника,обикновено за по-голям контрол на ученика,но също и препоръки за по-голяма грижа за чистотата и реда в стаята.Бихме могли да отдадем тези графи както на засилената грижа за възпитанието на учениците,така и на тревожното и смутно време,когато нелегалната съпротива от страна на стурктурите на ОФ се засилва и съответно това поражда нуждата от по-голям контрол дори над подрастващите.А иначе в дневниците съществуват и податки,че част от учениците не са чужди на политическата обстановка в страната.Така в наложено наказание през 1932/1933 четем,че ученика е наказан за „демонстративно неподчинение на учителя”,няколко човека пък са наказани за „организиране на стачка” или за „подстрекаване на стачка”.През следващата година пък има две наказани ученички за „демонстративно пеене на най-гнусни шансони” като впоследствие,след направено разследване се оказало,че това са „македонски маршове”.През следващите години се появяват наказания за „незнаене на молитва” като тук куриозно звучи наказанието,наложено на двамата евреи,обучаващи се в училище за ...”демонстративно неприсъствие на вечерната молитва”.Наказания се налага и за недобро държание за парада от 6 май 1941г.През учебната 1937/1938г. ученик от ІVкл. е наказан за „носене на значка с буква К на нея”.На следващата година ученик от ІVкл. е наказан за това,че „носи кама с изобразен на нея знак на националните легиони”.През следващата година пък ученик е наказан задето носи значка на „забранена организация”.Общо взето обаче посочените до тук белези за духа на времето са инцидентни,по-скоро изолирано явления,отколкото правило.Те не променят усещането за стабилност,трайност на веднъж изградената стройна система на професионално образование.Това позволява да обобщим,че до 1944г.,по данните на дневниците на Тъкачното училище в гр.Харманли,съществува стройна и добре уредена система на професионално образование,която търпи промени най-вече в посока на засилване на контрола на учениците и в посока на подобряване на качеството на преподаваните знания чрез въвеждане на нови,актуални за времето,учебни дисциплини.Трудно можем да се произнесем за качеството на образованието във въпросното училище за посочения период при липсата на информация за урочното съдържание,но съдейки по стабилността на системата,по грижите за възпитанието на подрастващите,по изучаваните учебни дисциплини,както и по степента,с която се въвеждат нови,а също и по косвени белези като интереса на ученици от по-далечни региони на страната към това учебно заведение,то с голяма доза увереност можем да твърдим,че за времето се то е предлагало едно в максимална възможна за времето си степен качествено образование.
Сериозен обрат в очертаната до този момент картина настъпва след 1944г.До 1948г.,т.е. до приемането на новия Закон за народната просвета,той е видим в единични податки,но след тази дата става,бихме могли да го наречем,чувствителен,ако не и коренен.На първо място откриваме тези промени в изучаваните учебни предмети.В ІVкл. през учебната година се изучават химия,разбор мостри,практика бояджийство, български език,материалознание,предачество като нововъведен предмет,тъкаческа технология отново като нововъведен предмет, сплиткознание,машинознание с чертане,физкултура,история отново като нововъведен предмет,практика тъкачество и руски език,който по понятни причини заменя изучавания преди в училище немски език.В Vкл. пък се изучават химия,практика бойджийство,разбор мостри,български език,физика като нов предмет, нововъведения гражданско учение и социално законодателство,предачество като нов учебен предмет,механично тъкачество,практика тъкечство и отново руски език,заменил изучавания преди немски език.През следващата година при ІVкл. се въвеждат алгебра,геометрия,история и хигена.През същата година е налице и обучение в VІкл.Тук се изучават химия,разбор мостри,патрониране,практики по бояджийство и по тъкачество, сплиткознание,механично тъкачество,български език,руски език,алгебра, геометрия,телесно възпитание,предачество,машинознание,сметководство с кореспонденция.От следващата учебна година в VІкл. се въвежда и обучение по счетоводство.През следващата учебна година в обучението в VІкл. се въвежда и предмета тъкаческа техника,като отпада въведения предната година предмет счетоводство.Промени се откриват и по отношение на таксата.През 1948/1949 учебна година тя вече е ... 1500лв. като една част плащат такса от 600лв.,а една част – такса от 400лв.В останалите параметри на образователния процес липсват особени промени,но пък сега много по-силно се усеща духа на идващото ново време.Само за четири години – през учебната година 1944/1945г. и 1947/1948г. има сведения за двама задържани ученици от органите на Народната милиция като в първия случай е отбелязано,че ученика е „член на нелегална фашистка организация”.Това са насоки,ясно указващи,че наред с позитивните предстоящи промени като актуализиране на учебното съдържание,следва да се очаква и опит за установяване не идеологически контрол от страна на новите управляващи и последващо преструктуриране на системата на основата на нови принципи и правила.Това става факт след приемане на новия Закон за народната просвета през 1948г.След тази дата училището вече е на разпореждане на Министерство на народната просвета.Едва обаче по дневниците от 1949/1950 и от 1950/1951 учебни години можем да открием мащабатие на тази промяна.На пъво място тя се открива,както вече посочихме по-горе,в смяната на дългогодишния директор Х.А.Сокеров с В.А.Костов.Като учебни предмети в V и в VІкл. са въведени два,чието съдържание е откровено идеологическо и без пряка връзка с професията – Конституция на НРБ и Политпросвета като по втория оценките са задоволителен и незадоволителен,а от следващата година при VІкл. се въвежда и организация и калкулация на норми.Промени откриваме и в значима част от съдържанието на статистическите таблици за класа,поместени до 1949 в началото на дневниците,а след това – в края им. Така вече се изисква информация за възрастта на учениците и здравния им статус.При таблиците за вероизповедание се въвежда и определинето „атеист” – нещо немислимо за периода до 9 септември.Въведена е и статистическа таблица за поданство,наред с таблицата за етническа принадлежност,като и в двете таблици като новост трялбва задължително да се отбележи присъствието на понятието „македонец”.Въведена е и таблица за професията на родителита на учениците,не присъствала в статистическите таблици в дневниците до 1944г.В нея наред с традиционните за бълагрското общество професии – земеделец,домакиня,работник,служащ,търговец се срещат и занятия като „работещ в Т.К.З.”.Всъщност попълнените данни в дневниците от 1949/1950 и 1950/1951г. свидетелстват за преобаладавщия аграрен характер в демографската картина на българското общество.В таблицата от 1949/1950 за Vкл.това ясно се вижда – на 3 ученика родителите са занаятчии,на 4 работници от Т.К.З.,4 са промишлени работниц,2търговци и 14 са земеделци.Запазпавт се поставяните оценки за Ісрок,ІІсрок и годищна оценка,като е предвидена таблица и за оценки от поправителни изпити.Любопитен факт е,че дори след 1949г. таблицата за платена от учениците такса продължава да се попълва като откриваме ученици,платили такса и в дневниците за 1950/1951 учебна година.Към таблиците за извинени и неизвинени отсъствия се прибавя нова – за отсъствията на учениците по болест.Ясно е,че се прави разлика между отсъствия по уважителни причини и по болест,като очавидно е,че двете неща се разминават,т.е. боледуването на един ученик явно се схваща като нещо различно от уважителна причина за липса от час.Направен е и опит за систематизиране на просътъпките на учениците за годината като сега е наложително те да се попълват в специална таблица.Тук са посочени и няколко основни типа провинения – направилно държание,немирство,буйство,неспазване на формено облекло,лъжа, фалшификация,кражба,бягане от час,ходене по улиците след вечерния час,политически прояви и други,непопаднали в горепосочените възможни.Въведена е и таблица за участието на учениците в различни дружества.Тук също са посочени няколко възможности – Д.С.Н.М., въздържателно,физкултурно,туристическо,Червен кръст,българо-съветско, научно,литературно,за художествена самостоятелност.В таблицата за Vкл. за учебната 1949/1950 година е записано,че всичките 27 ученика са членове на дружествата за българо-съветска дружба и на физкултурното дружество,а 26 от тях,т.е. без един ученик,са членове на Д.С.Н.М. – предшественика на ДКМС.Освен наказания,вече се отбелязват и наградите на учениците.За същата година за много добър успех през Ісрок се награждават трима ученика с книгите – „Повест за истинския човек”,”Максим Горки” и „Новият град”.Запазват се оценките за поведение и прилежание,наред с онези, показващи степента на овладяност на знания и умения като сега тази за отделните учебни предмети,както вече и по-горе посочихме,се нанасят за Ісрок,ІІсрок и за учебна година,а също се нанасят и оценки от поправителни изпити.Запазва се и таблицата за проведени посещения по квартирите на учениците.В дневника за учебната година 1949/1950 е посочено,че на всички ученици са направени по две посещения през годината.Второ посещение е направено съвместно с член на създадения родитело-учителски комитет. В отметките категорично е записано,че това второ помещение е направено при ученици,навършили 18 години и то е било с цел агитация за предстоящите избори.Едва ли извършването на политическа пропаганда сред питомците на кое да е училище и то от преподавател би било одобрено в една наистина демократична образователна среда.Посочените до тук характеристики на образователния процес по запазените дневници на Държавното професионално текстилно училище след 1944г. ни дават възможност за следните изводи.След тази възлова за страната година и особено след 1948г. и приетия нов Закон за народната просвета в системата на средното професионално образование настъпва сериозен обрат.Той трудно би могъл да бъде оценен еднозначно.Част от белезите на този поврат са с позитивен знак – въвеждането на нови,общобразователни предмети повишава нивото на обща култура на обучаващите и дава принос за израстването им като пълноценни личности.За това допринася и продължаващия,а и вече по силен контрол над поведението им в и извън училище – налаганите наказания се отбелязват в статистическа таблица като към тях се прибавят и политически прояви,запазват се задължителните проверки от страна на преподавателите по квартирите на учениците.Наред с това обаче в прелома,настъпил в специализираното образователно дело след 1944г. и особено след 1948г. могат да се открият и силно негативни тенденци и те грубо се свеждат до една и съща посока – установяване на тотален идеологически контрол върху този специфичен дял от обществения живот и преобразуването му по нови принципи и правила,валидни за новоустановилият се държавен строй – социалистическият.
В края на този обемен преглед на информацията,давана ни от съхранените в Исторически музей – Харманли дневници на училището за текстил за учебните 1924/1925 – 1950/1951г. години,можем да направим следните обобщения.До края на учебната 1944/1945 година в училището се установява една стройна система на професионално образование.Всичко в нея – от изучаваните предмети,през грижата за доброто поведение и морал на учениците в и извън училище та до поставените оценки за степента на овладяност на новите знания и компетенции – е ориентирано към подготвока на кадри за копринено тъкачната индустрия,владеещи професията до съвършенство.Малко са промените в тази система до 1944г. и те са свързани кнай-вече с осъвременяване на образователния процес,а съвсем незначителна част от тях със случващото се в обществения живот в страната ни.След 9 септември настъпва сериозен поврат в системата на професионалното образование.От една страна той би могъл да се окачестви като позитивен,тъй като води до оформянето на обучаваните в училище юноши като пълноценни личност и активни участници в новоизграждащия се обществен живот в България.От друга страна в него се открива и една силно негативна тенденция – налагане на мощен контрол на новата идеологическа доктрина – социалистическата,върху добре функциониращата система на това образование.Нужна е още доста работа,за да се провери крайният резултат и на двете тенденции.За момента обаче,поне от казаното до тук, можем да направим следния важен извод – промените в обществения живот,особено пък в първата половина на ХХв. винаги оказват някакаво влияние върху образователния процес като цяло,а и върху професионалното обучение в частност.Разликата е само в степента на това влияние – до 9 септември 1944г. тя е по-незабележима,а след това и особено след 1948г. то е открита и очевидна.Днес ,повече от двадесет години след началото на демотратичния преход,можем да предположим,че образованието в България също се влияе от ставащото около него.Резултатите от това влияние виждаме и самите ние,не свързани с тази система хора.Въпросът не е в това съвсем да ограничим това влияние;въпросът е как да то да бъде намалено до минимум.Това трябва да бъде първостепенна задача за професионалистите, работещи в тази сфера,ако наистина държат българското образование да бъде определяно като качествено в световен мащаб.
02.04.2011г.
гр.Харманли
