Трагичните събития в с.Бисер от 6 февруари тази година и наводнението в центъра на гр.Харманли с острота поставиха комплекс от въпроси. Сред тях са и такива като степента на подготовка на населението за реакция в кризисни ситуации и обучението на подрастващите в тази посока. Тепърва отговорните институции предстои да обмислят мерки и в двете посоки. Провокирани от събитията, решихме да се върнем назад във времето и да припомним някои , вече позабравени, но според нас полезни практики от близкото минало.
Може би по – зрялото поколение си спомня, че до 1989г. съществуваше добре развита и отлично функционираща система на Гражданска отбрана. Тя е част от системата на Министерство на народната отбрана. Във функциите и влиза именно превантивна подготовка на цивилното население за реакция при кризисни ситуации. Разбира се тази подготовка е с немалка доза идеологическа окраска и акцента в нея пада върху действията при случаи на въздушно нападение, радиоактивно и биологическо замърсяване, предвид евентуална война със съседни нам капиталистически страни. В никакъв случай обаче не се пренебрегват опасностите при наводнения и препоръчителните действия на хората в засегнатите райони. Исторически музей – гр.Харманли разполага с експонат, свързан именно с тази дейност на Гражданска отбрана. Той се нарича „Паметка за действията по сигналите на Гражданска отбрана”. Представлява малка книжка, джобен формат, с размери: дължина – 8,1см. и височина – 12,2см. Брошурката е издадена от Военно издателство през 1986г. Документа е заведен под инв.№ 765 в основния фонд на отдел „Нова и най- нова история” при Исторически музей – гр.Харманли. Съдържа 20 странички или 10 листа. Липсва корична цена, което означава само едно – РАЗПРОСТРАНЯВА СЕ БЕЗПЛАТНО СРЕД НАСЕЛЕНИЕТО. На последната страница изрично е записано „Пазете паметката като ценен документ”. На страници 5 и 6 е отпечатана таблица със възможните сигнали при опасност и начините за тяхното подаване. В графата „Наводнение” четем, че сигналът за такава опасност се подава чрез ТРАНСЛАЦИОННИТЕ ВЪЗЛИ. На следващите страници са посочени поредица от стъпки, които трябва да бъдат спазвани при настъпване на някое от посочените събития. За сигнала „Наводнение”, на страници 15, 16 и 17 от брошурата са посочени...8 препоръчителни действия. Очевидна е целта на този документ – да предотврати или поне намали до минимум броя на евентуалните жертви при настъпване на някое от изброените в него събития. Тази брошура е само част от ред други печатни материали с аналогично съдържание, издавани периодично. Не бива да пропускаме и организираните по предприятия практически мероприятия, отново свързани с превенцията при кризи. Демократичните промени и иконимическите кризи след 1989г. ликвидираха добре структурираната система. Днес „Гражданска защита”, работеща в системата на Министерство на вътрешните работи, заедно с раонните служби по пожарна и аварийна безопасност май са единствените органи, в чиито задължения е да помагат за преодоляване на щетите от подобни кризи, а липсата на разяснителни кампании сред населението е безспорен факт.
Друг важен въпрос е свързан с подготовката на подрастващите за реакция в случай на бедствие. Погрешно е да се смята, че идеята и стъпките в посока обучение на учениците за адекватни действия при извънредни ситуации е рожба на социализма. Злополучният опит от Първата световна война, употребата на химическо оръжие и развитието на авиацията, както и възможността тя да бъде използвана за бомбардиране на населени места са основна причина в навечерието на Втората световна война Министерство на образованието да въведе в училищата КАТО УЧЕБЕН ПРЕДМЕТ ПРОТИВОГАЗОВА ЗАЩИТА. В Исторически музей – гр.Харманли се съхраняват дневниците Държавно коприно – тъкачно училище или както е познато Техникум по текстил от 1921г. до 1951г. В тях четем, че през учебната 1934/1935 като редовен учебен предмет е въведен „Противогазова и химическа защита”.През следващата година той липсва, но през учебната 1937/1938г. обучението по предмета, вече под името „Газова защита и хигиена” е възстановено. Обучението е целогодишно като НА УЧЕНИЦИТЕ БИВАТ ПОСТАВЯНИ ОЦЕНКИ. Социализма не само запази, но и доразви тази система. След 1967г. в училищата в България е въведено обучението по „Начално военно обучение”. Наред с теоретичските знания има и практикум. В спомените на не един и двама харманлийци са лагерите, провеждани край язовир „Тракиец”. Акцента върху военизирания характер е оправдан идеологически предвид евентуална война с капиталистическите съседи на България. Наред с това съществуваха и организации като Организация за съдействие на отбраната (ОСО), преди това ДОСО, който също допринасяха за тази подготовка на учащите се. Промените от 10 ноември 1989г. доведоха и до деидеологизиране на обучението по този предмет. Той беше заменен с двуседмичен практически курс по Гражданска защита, включващ оказване на първа помощ, действия в случай на пожар и др. Пишещият тези редове сам е минал този курс. Впоследствие това обучение бе изцяло премахнато от учебните програми. Днес само курсовете при любители – шофьори към БЧК, извънкласните форми „Млад огнеборец” и обучението на спасители за водни обекти НАПОМНЯТ за съществувалата система в тази посока. От две години в публичното пространство се говори за възстановяване на началното военно обучение. Предстои тази есен да се види дали и в каква степен намеренията ще се превърнат в реалност.
Направената по-горе ретроспекция, както и експонатите, за които бе посочено, ни дават повод в края на този материал да си позволим да отправим някои препоръки към институциите, отговарящи за защита на населението при бедствия и аварии. На първо място – едва ли би бил особен финансов проблем отпечатването на брошурка, актуализирана с оглед на новите реалности, която да бъде разпространявана БЕЗПЛАТНО СРЕД НАСЕЛЕНИЕТО като в нея бъдат описани сигналите при наводнения, земетресения, производствени аварии и др., а също и началните стъпки на населението при настъпване на такова събитие. На второ място – изработване на единна система за звукова сигнализация, предупреждаваща възможно най – голям брой хора при опасност. В тази връзка недоумение буди факта липсата на ЗВУК ОТ СИРЕНИ ИЛИ БИЕНА НА КАМБАНА по време на наводнението в Харманли, при положение, че такива има из целия град. Не би било излишно да бъдат предвидени и мерки по организиране на периодично обучение по гражданска защита и на цивилното население. В съвременните условия обучението на работещите в частния сектор наистина би било сериозен проблем, но вероятно би могло да се предвиди адекватно решение на въпроса. Крайно време е да се въведе като ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ПРЕДМЕТ ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА, а не военно обучение. Отправените от нас препоръки може и да звучат твърде сериозно, но последните години в Европа демонстрират зачествяне на екстремалните метеорологични ситуации, а определянето на България като земетръсен район безспорно налага предприемане на подобни мерки. Накрая – в никакъв случай у нас не съществува илюзията, че настоящият материал би довел до СПЕШНА РЕАКЦИЯ от страна на заинтересовани институции, но се надяваме да изиграе все пак някаква роля при изработване на система от мерки за предотвратяване в бъдеще на подобни кризи като тази от 6 февруари.
Може би по – зрялото поколение си спомня, че до 1989г. съществуваше добре развита и отлично функционираща система на Гражданска отбрана. Тя е част от системата на Министерство на народната отбрана. Във функциите и влиза именно превантивна подготовка на цивилното население за реакция при кризисни ситуации. Разбира се тази подготовка е с немалка доза идеологическа окраска и акцента в нея пада върху действията при случаи на въздушно нападение, радиоактивно и биологическо замърсяване, предвид евентуална война със съседни нам капиталистически страни. В никакъв случай обаче не се пренебрегват опасностите при наводнения и препоръчителните действия на хората в засегнатите райони. Исторически музей – гр.Харманли разполага с експонат, свързан именно с тази дейност на Гражданска отбрана. Той се нарича „Паметка за действията по сигналите на Гражданска отбрана”. Представлява малка книжка, джобен формат, с размери: дължина – 8,1см. и височина – 12,2см. Брошурката е издадена от Военно издателство през 1986г. Документа е заведен под инв.№ 765 в основния фонд на отдел „Нова и най- нова история” при Исторически музей – гр.Харманли. Съдържа 20 странички или 10 листа. Липсва корична цена, което означава само едно – РАЗПРОСТРАНЯВА СЕ БЕЗПЛАТНО СРЕД НАСЕЛЕНИЕТО. На последната страница изрично е записано „Пазете паметката като ценен документ”. На страници 5 и 6 е отпечатана таблица със възможните сигнали при опасност и начините за тяхното подаване. В графата „Наводнение” четем, че сигналът за такава опасност се подава чрез ТРАНСЛАЦИОННИТЕ ВЪЗЛИ. На следващите страници са посочени поредица от стъпки, които трябва да бъдат спазвани при настъпване на някое от посочените събития. За сигнала „Наводнение”, на страници 15, 16 и 17 от брошурата са посочени...8 препоръчителни действия. Очевидна е целта на този документ – да предотврати или поне намали до минимум броя на евентуалните жертви при настъпване на някое от изброените в него събития. Тази брошура е само част от ред други печатни материали с аналогично съдържание, издавани периодично. Не бива да пропускаме и организираните по предприятия практически мероприятия, отново свързани с превенцията при кризи. Демократичните промени и иконимическите кризи след 1989г. ликвидираха добре структурираната система. Днес „Гражданска защита”, работеща в системата на Министерство на вътрешните работи, заедно с раонните служби по пожарна и аварийна безопасност май са единствените органи, в чиито задължения е да помагат за преодоляване на щетите от подобни кризи, а липсата на разяснителни кампании сред населението е безспорен факт.
Друг важен въпрос е свързан с подготовката на подрастващите за реакция в случай на бедствие. Погрешно е да се смята, че идеята и стъпките в посока обучение на учениците за адекватни действия при извънредни ситуации е рожба на социализма. Злополучният опит от Първата световна война, употребата на химическо оръжие и развитието на авиацията, както и възможността тя да бъде използвана за бомбардиране на населени места са основна причина в навечерието на Втората световна война Министерство на образованието да въведе в училищата КАТО УЧЕБЕН ПРЕДМЕТ ПРОТИВОГАЗОВА ЗАЩИТА. В Исторически музей – гр.Харманли се съхраняват дневниците Държавно коприно – тъкачно училище или както е познато Техникум по текстил от 1921г. до 1951г. В тях четем, че през учебната 1934/1935 като редовен учебен предмет е въведен „Противогазова и химическа защита”.През следващата година той липсва, но през учебната 1937/1938г. обучението по предмета, вече под името „Газова защита и хигиена” е възстановено. Обучението е целогодишно като НА УЧЕНИЦИТЕ БИВАТ ПОСТАВЯНИ ОЦЕНКИ. Социализма не само запази, но и доразви тази система. След 1967г. в училищата в България е въведено обучението по „Начално военно обучение”. Наред с теоретичските знания има и практикум. В спомените на не един и двама харманлийци са лагерите, провеждани край язовир „Тракиец”. Акцента върху военизирания характер е оправдан идеологически предвид евентуална война с капиталистическите съседи на България. Наред с това съществуваха и организации като Организация за съдействие на отбраната (ОСО), преди това ДОСО, който също допринасяха за тази подготовка на учащите се. Промените от 10 ноември 1989г. доведоха и до деидеологизиране на обучението по този предмет. Той беше заменен с двуседмичен практически курс по Гражданска защита, включващ оказване на първа помощ, действия в случай на пожар и др. Пишещият тези редове сам е минал този курс. Впоследствие това обучение бе изцяло премахнато от учебните програми. Днес само курсовете при любители – шофьори към БЧК, извънкласните форми „Млад огнеборец” и обучението на спасители за водни обекти НАПОМНЯТ за съществувалата система в тази посока. От две години в публичното пространство се говори за възстановяване на началното военно обучение. Предстои тази есен да се види дали и в каква степен намеренията ще се превърнат в реалност.
Направената по-горе ретроспекция, както и експонатите, за които бе посочено, ни дават повод в края на този материал да си позволим да отправим някои препоръки към институциите, отговарящи за защита на населението при бедствия и аварии. На първо място – едва ли би бил особен финансов проблем отпечатването на брошурка, актуализирана с оглед на новите реалности, която да бъде разпространявана БЕЗПЛАТНО СРЕД НАСЕЛЕНИЕТО като в нея бъдат описани сигналите при наводнения, земетресения, производствени аварии и др., а също и началните стъпки на населението при настъпване на такова събитие. На второ място – изработване на единна система за звукова сигнализация, предупреждаваща възможно най – голям брой хора при опасност. В тази връзка недоумение буди факта липсата на ЗВУК ОТ СИРЕНИ ИЛИ БИЕНА НА КАМБАНА по време на наводнението в Харманли, при положение, че такива има из целия град. Не би било излишно да бъдат предвидени и мерки по организиране на периодично обучение по гражданска защита и на цивилното население. В съвременните условия обучението на работещите в частния сектор наистина би било сериозен проблем, но вероятно би могло да се предвиди адекватно решение на въпроса. Крайно време е да се въведе като ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ПРЕДМЕТ ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА, а не военно обучение. Отправените от нас препоръки може и да звучат твърде сериозно, но последните години в Европа демонстрират зачествяне на екстремалните метеорологични ситуации, а определянето на България като земетръсен район безспорно налага предприемане на подобни мерки. Накрая – в никакъв случай у нас не съществува илюзията, че настоящият материал би довел до СПЕШНА РЕАКЦИЯ от страна на заинтересовани институции, но се надяваме да изиграе все пак някаква роля при изработване на система от мерки за предотвратяване в бъдеще на подобни кризи като тази от 6 февруари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар