На 5 октомври тази година се навършват 100 години от началото на
Балканската война. Мястото и като важна част от пътя към национално обединение,
ентусиазма, с които много български мъже се стекоха под бойните знамена, а
други заминаха като доброволци, победите, които постигна българската армия –
победи, които учудиха Европа, жертвите, които даде нашият народ – всичко това
налага да припомним основните факти, свързани с Балканската война. Тук е
мястото и да се отбележи мястото на гр.Харманли в този конфликт, а също и
битките, в които участва Шести конен полк.
*
Руско – турската освободителна война (1877г. – 1878г.) не донася
свободата за всички българи. Последвалият я Берлински договор (1 / 13 юли
1878г.) разпокъсва жестоко младата държава на части – Княжество България,
Източна Румелия, Македония и Одринска Тракия са върнати на султана, Западните
покрайнини са дадени на Сърбия, а Северна Добруджа – на Румъния. Оттук насетне
основна задача,стояща за разрешаване пред България е борбата за национално
обединение. Първа стъпка в тази посока е Съединението на Княжество България с
Източна Румелия. Подготвено от изградения в Пловдив БТЦРК начело със Захари
Стоянов, обявено на 6 септември 1885г. и успешно защитено в Сръбско –
българската война, то е първа крачка по пътя към изграждане на държава на
всички българи. Като естествена втора стъпка се очертава присъединяването на
Македония и Одринска Тракия. Тук през 1894г. също е изградена революционна
организация – ВМРО, поставяща си като основна цел подготовка на населението за
въстание. На 2 юли 1903г. в Битолско, а на 19 юли 1903г. в Одринско започва
Илинденско – Преображенското въстание. Срещу зле въоръжените въстаници
Османската империя изправя редовни войски и башибозуци. Въстанието е удавено в
кръв, а хиляди бежанци се отправят към свободните предели. Провалът му налага
един основен изход – пътят към обединение на Македония и Одринска Тракия с
България минава през неизбежна война с Турция. Обявената на 22 септември 1908г.
Независимост е първи ход в тази посока. Наред с всички последствия от този акт
българската дипломация има възможност да води преговори и сключва договори като
равноправен и независим партньор и без да чака одобрението на султана. За да
води обаче успешна война, България се
нуждае от съюзници, с чиято помощ да се справи с войските на Османската
империя. За тази цел през 1912г. е изграден Балканския съюз. На 29 февруари е
подписан договор със Сърбия, на 16 май с Гърция, а през август с Черна гора.
Грешките на нашата дипломация – неустановените граници със Сърбия в Македония и
допускането за разделяне на „спорна” и
„безспорна” зона, прекалената ангажираност на българските войски в Одринска
Тракия,неустановените териториални претенции на Гърция и липсата на съюзен
договор с Румъния се оказват сред главните причини за последвалата
Междусъюзническа война. На 17 септември България обявява обща мобилизация. Под
знамената се стичат хиляди мъже, а техните близки ги изпращат като на сватба.
Ентусиазмът е небивал. В армията се записват като доброволци много жени, а също
чужденци. От доброволците – бежанци е изградено и македоно - одринско опълчение. На 5 октомври 1912г. в
църквата „Св.Богородица” в Стара Загора цар Фердинанд прочита указ за обявяване
на войната. Още в първия ден на войната е освободен Мустафа паша
(дн.Свиленград). Първа армия начело с ген.Васил Кутинчев и Трета армия начело с
ген.Радко Димитриев след упорити боеве при Муратчал, Ескиполос, Гечкенли,
Кайпа, Селиоолу, Ереклер на 9 и 10 октомври превземат Лозенград (11 октомври),
а след кръвопролитни сражения между 14 и 18 октомври вражеските войски са
отблъснати от линията Лозенград – Карагач – Бунархисар и са обърнати в
паническо бягство. На 26 октомври Втора армия начело с ген.Никола Иванов
окончателно установява обсада над Одринската крепост. На 30 октомври Първа и
Трета армия излизат на Чаталджанската укрепена позиция. Атаката от 4 и 5
ноември е неуспешна, а избухналата холера, започналите студове и гладът допълнително деморализират българската
армия. Действащите западно от Втора армия като прикриващи настъплението части
Сборна конна бригада, Хасковски и Кърджлииски отряди освобождават Кърджали (8
октомври), Момчилград (4 ноември), Гюмюрджина (8 ноември), Ксанти, Фере (13 –
15 ноември). След битката при Мерхамлъ действащият в Източните Родопи корпус на
Явер паша се предава. След неуспеха при Чаталджа между воюващите е подписано
примирие, а в Лондон се водят преговори за мир (12 ноември 1912г. – 16 януари
1913г.). В хода им българският генерален щаб се възползва от затишието,за да
предприеме редица мерки за потягане на армията. Създадена е и Четвърта армия
като тя е разположена в района на Чаталджа. Преговорите за мир са неуспешни, а
бойните действия се възобновяват с опит за десант на турските войски при
Шаркьой (26 януари 1913г.). В двудневни боеве Четвърта армия отблъсква
османските сили и дори при Булаир минава в настъпление, а на 28 януари
вражеските войски се оттеглят. Опитите за пробив при Чаталджа също са отклонени
след битките между 23 януари и 31 март. Безспорно най – значимият български
успех в хода на тази война е превземането на Одринската крепост, обявена от
всички военни експерти на тогавашното време за непревземаема. Атаката започва
на 11 срещу 12 март 1913г. като тя е концентрирана в Източния сектор на
крепостта, командван от ген. Георги Вазов. В двудневни боеве защита е сломена,
а на 13 март командващият на гарнизона в състав от 70 000 души Шукри паша
се предава. Светът с изумление научава за безпримерния български героизъм. Тук
за пръв път са използвани нови военни тактики, българският военен опит се
изучава дълги години в европейските военни академии. В битката 1316 български
войни. Успехът прави неизбежна загубата на Османската империя. Преговорите в
Лондон са подновени. След сериозни търкания както между делегациите на
балканските страни, така и между представителите на великите сили, той е
подписан на 17 май 1913г. в Лондон. Според него Турция отстъпва цялата
територия на запад от линията Мидия – Енос на съюзниците с изключение на
Албания. Всички въпроси, относно тази страна се решават от посланиците на
Великите сили. Остров Крит се предоставя на Гърция, а останалите егейски
острови на Великите сили. Финансовите въпроси трябва да се решат от конференция
в Париж, а въпросът за военнопленниците, както и други спорни въпроси трябва да
се уредят със специални конвенции.
*
До началото на Балканската война Харманли е малък град, последна железопътна спирка по
линията на железницата и последен град на царство България преди граничния
пункт при с.Бисер. С обявяването на мобилизацията и определяне на районите на
действие на трите български армии съгласно предварително изработения план, стратегическото
значение на града чувствително нараства. Харманли
е в зоната на действие на Втора българска армия,чиято основна задача е да
заслони, а на по – късен етап и да завземе Одринската крепост. Щабът на армията
е определен в Търново – Сеймен, а родният ни град се оказва с удобна изходна
позиция при предстоящите бойни действия. В града са разквартирувани различни
войскови части. В дневника си командирът на 6 батарея от 8-ми нескорострелен
полк на 8-ма пехотна дивизия поручик Владимир Заимов, посочва, че частта му е
разквартирувана край Копринарското училище в Харманли (впоследствие сграда на
Антрепозита за пашкули). В Харманли е щаба и на 51 пехотен полк от 8-ма пехотна
тунджанска дивизия, а вероятно щабът и на самата 8-ма пехотна тунджанска
дивизия. В Харманли е установен военен лазарет, намирал се в сградата на
Антрепозита за пашкули. Харманлийци биват мобилизирани в различни войскови
части, включително и в гарнизонния 6 конен полк. Някои наши съграждани се
включват в доброволчески дружини или в мекодоно – одринското опълчение. В
битките градът ни дава своите свидни жертви.
*
Шести конен полк е създаден на 1 януари
1907г. с Указ №149 / 27 декември 1906г. на княз Фердинанд. Щабът на полка е в
Харманли, а негов командир до 1913г., включително и в годините на Балканската
война е полковник Иларион Танев. Съгласно предварителния план за водене на
бойни действия в навечерието на войната 6 конен полк е включен в състава на
Сборната конна бригада. Тя е с щаб в село Корашлий (дн. с.Славяново), а
командир на бригадата е Александър Танев. Бригадата е придадена към Втора
българска армия начело с генерал Никола Иванов, но действа в Източните Родопи
заедно с Хасковският отряд като
самостоятелна бойна част. Тя е със задача да настъпи по линията Вълкович –
Малки воден, да установи връзка с 8-ма пехотна дивизия и отряда на полковник
Васил Делов и така да прикрива фланга на Втора армия при настъплението и към
Одрин. Още в първия ден от обявяването на войната, 5 октомври 1917г., бригадата
заема с.Ефрем. В следващите дни Сборната конна бригада освобождава и Ортакьой
(дн.Ивайловград). Срещу Сборната конна
бригада действа Кърджалийският корпус на Явер паша. Основна задача на
самостоятелно действащите български отряди е да освободят Източните Родопи и да
предотвратят съединяването на турските части с обсадените в Одрин. В изпълнение
на тази задача бригадата се отправя на юг в преследване на отстъпващият Явер
паша. Тя се отличава в битки при Димотика (17 октомври 1912г.), ж.п. станция
Урли (дн. Турио, с българско име Каблешково, на 8,5 км. от Орестиада) и с.Умур
бей(25 октомври 1912г). На 2 ноември Сборната конна бригада превзема град
Софлу, а на 5 ноември, след упорити боеве влиза в град Фере. Частта особено се
отличава в решителната битка при с.Мерхамлъ (дн. Пеплос, 14 ноември 1912г.),
където е разбит и корпуса на Явер паша. След тази битка Сборната конна бригада
е прехвърлена в състава на Втора армия при Одрин, а по време на примирието тя е
включена в състава на новата Четвърта армия заедно с останалите самостоятелни
отряди и изпратена на Чаталджанската укрепена позиция.
*
В Балканската и Междусъюзническата война
загинаха двадесет и осем мъже, роден в гр.Харманли - редниците Желю Ангелов,
Атанас Грудев, Захари Въгларов,Иван Марков, Христо Лозанов, Трендафил
Тодоров,Делчо Христозов, Атанас Желев, Баню Делчев, Марко Димитров, Георги
Колев и Никола Тилев, Лозан Стоянов,
Георги Вълчев, Георги Бонев, Васил Василев, Панайот Вълчев, Точо Димов, Вълко
Недев, Марко Добрев и Кирил Атанасов, ефрейтор Васил Дулев, портупей юнкер
Добри Янков, младши подофицер Гочо Димов и старши подофицер Киряк Лачев, младши
подофицер Атанас Латев и старши подофицерите Петър Димитров и Васил Колев. В
тяхна памет и в навечерието на бележитата годишнина от обявяването на войната
ще бъде открит паметник в центъра на гр.Харманли. Изграден
изцяло с дарения, той не би бил възможен без патриотичното посредничество на
Община Харманли. Неговият смисъл, е че, независимо от трудностите на днешния
ден, харманлийци помнят своите герои, дали живота си за обединението в едно
цяло на всички чада на отечеството и именно като знак на почит пред тяхната
памет дават своята лепта – изграденият паметник.
Харманлийският полк на път за Люлебургаз
Щаб на войскова част в Харманли
Няма коментари:
Публикуване на коментар