Тази неделя, 27
януари 2013г., предстои провеждането на референдум, свързан с бъдещето на
ядрената енергетика у нас. Във връзка с реализацията му в последните седмици
сме свидетели на агитация от страна на застъпници и противници и на двете
възможни позиции. Отделно се чуват и призиви за проява на гражданска активност
в „…първия в най – новата история на страната ни референдум“. Провокиран от последният призив, Исторически
музей – Харманли реши да припомни в кратък материал, че всъщност у нас след
Освобождението има традиция, макар и твърде скромна, по отношение на
практиката на всенародните допитвания по
важни за страната въпроси. Преди да бъдат изложени фактите обаче ще бъде
направено едно уточнение. По отношение на хода на европейската и световна
история, науката приема един принцип на периодизация, съгласно който новата
история обхваща времето след налагането на модерните, буржоазни отношения и
продължава до края на Първата световна война. Междувоенното развитие на света и
нашата съвременност са обект на изследване от страна на най – новата история.
По – различно стоят нещата при периодизация на българската история. Прието е,
че новата история на страната ни обхваща времето след Освобождението от османо
– турско владичество и продължва до промените, настъпили след 9 септември
1944г. За времето след тази дата, което следва да е част от най – новата
история на България, както ще покажем и по – долу, са проведени два
референдума. След това необходимо уточнение, ето и фактите около допитванията
до гражданите по значими въпроси.
*
Краят на Първата световна война, в която страната ни се включва на през септември 1915г. и излиза след Солунското примирие от септември 1918г., е белязана от нова национална катастрофа – втора в рамките на пет години след онази от края на Междусъюзническата война през 1913г. Подписаният от Ал.Стамболийски на 27 ноември Ньойски мирен договор налага на България жестоки клаузи, а за преодоляването им се работи през целия междувоенен период. В страната цари хаос, а недоимъкът, гладът, спекулата са повсеместен феномен. Естествено е в такива условия да бъде констатирана ескалация на недоволството у народа. С цел успокояване на напрежението, дошлият на власт през 1919г. водач на БЗНС Ал. Стамболийски като премиер на коалиционен кабинет успява да прокара в НС Закон за съдене и наказание на виновниците за народната катастрофа (22 ноември 1919г.). В него се предвижда да бъдат съдени лицата, взели участие в обявяването на Първата световна война без консултации с НС, а също и онези, пряко участвали в подготовката и ръководенето на войната. Не се предвижда да бъдат подведени под отговорност виновниците за първата национална катастрофа от 1913г., както и кабинета, водил страната в късната есен на 1918г. Макар и с ограничен обхват, Законът удовлетворява отчасти натрупаното недоволство и помага за успокояване на напрежението в страната. Последвалата вътрешно – и външнополитическа дейност на БЗНС, особено по време на самостоятелното му управление между май 1920г. и юни 1923г. и предприетите от него реформи, залегнали в Закона за трудовата поземлена собственост, Закона за трудовата повинност, Закон за отчуждаване на едри имоти за нуждите на държавата и негативното отношение на земеделският лидер срещу цар Борис ІІІ настройват силно опозицията срещу него. За да се справи с нея, а и за да демонстрира поддръжката за своето кабинет, Стамболийски решава да проведе допитване до народа относно приемане на Закон за съдене на виновниците за първата национална катастрофа (1913г.), а също и кабинета, управлявал страната непосредствено след подписването на Солунското примирие от 1918г. Референдумът е проведен на 19 ноември 1922г. За закона се гласува с бяла бюлетина, против него – с черна бюлетина, а БРСДП (ш.с.) гласуват с лозунг. Резултатите от него в национален план са: с бели бюлетини гласуват 647 313 души, с черни – 223 584, а с лозунг – 55 593 като общият брой на избирателите е 926 000 души. В Харманлийска околия с бели бюлетини гласуват 8 612 души, а с черни – 5 248. В с.Изворово са подадени 17 черни бюлетини срещу 214 бели, в с.Бисер има само 6 черни бюлетини, а в с.Княз Борисово (дн.Славяново) няма нито една черна бюлетина. Красноречивите резултати от референдума недвусмислено демонстрират народните настроения по отношение на виновниците за националните катастрофи.
Краят на Първата световна война, в която страната ни се включва на през септември 1915г. и излиза след Солунското примирие от септември 1918г., е белязана от нова национална катастрофа – втора в рамките на пет години след онази от края на Междусъюзническата война през 1913г. Подписаният от Ал.Стамболийски на 27 ноември Ньойски мирен договор налага на България жестоки клаузи, а за преодоляването им се работи през целия междувоенен период. В страната цари хаос, а недоимъкът, гладът, спекулата са повсеместен феномен. Естествено е в такива условия да бъде констатирана ескалация на недоволството у народа. С цел успокояване на напрежението, дошлият на власт през 1919г. водач на БЗНС Ал. Стамболийски като премиер на коалиционен кабинет успява да прокара в НС Закон за съдене и наказание на виновниците за народната катастрофа (22 ноември 1919г.). В него се предвижда да бъдат съдени лицата, взели участие в обявяването на Първата световна война без консултации с НС, а също и онези, пряко участвали в подготовката и ръководенето на войната. Не се предвижда да бъдат подведени под отговорност виновниците за първата национална катастрофа от 1913г., както и кабинета, водил страната в късната есен на 1918г. Макар и с ограничен обхват, Законът удовлетворява отчасти натрупаното недоволство и помага за успокояване на напрежението в страната. Последвалата вътрешно – и външнополитическа дейност на БЗНС, особено по време на самостоятелното му управление между май 1920г. и юни 1923г. и предприетите от него реформи, залегнали в Закона за трудовата поземлена собственост, Закона за трудовата повинност, Закон за отчуждаване на едри имоти за нуждите на държавата и негативното отношение на земеделският лидер срещу цар Борис ІІІ настройват силно опозицията срещу него. За да се справи с нея, а и за да демонстрира поддръжката за своето кабинет, Стамболийски решава да проведе допитване до народа относно приемане на Закон за съдене на виновниците за първата национална катастрофа (1913г.), а също и кабинета, управлявал страната непосредствено след подписването на Солунското примирие от 1918г. Референдумът е проведен на 19 ноември 1922г. За закона се гласува с бяла бюлетина, против него – с черна бюлетина, а БРСДП (ш.с.) гласуват с лозунг. Резултатите от него в национален план са: с бели бюлетини гласуват 647 313 души, с черни – 223 584, а с лозунг – 55 593 като общият брой на избирателите е 926 000 души. В Харманлийска околия с бели бюлетини гласуват 8 612 души, а с черни – 5 248. В с.Изворово са подадени 17 черни бюлетини срещу 214 бели, в с.Бисер има само 6 черни бюлетини, а в с.Княз Борисово (дн.Славяново) няма нито една черна бюлетина. Красноречивите резултати от референдума недвусмислено демонстрират народните настроения по отношение на виновниците за националните катастрофи.
*
Втората световна война отново завършва с нова катастрофа за България. Страната отново е в тежко положение, а гладът, купонната система, недоимъкът отново са ежедневие. След промените от 9 септември 1944г. на власт е коалиционно правителство - това на ОФ. Сред важните задачи, стоящи за разрешаване пред новия кабинет е и провеждането на всенародно допитване относно формата на държавно устройство. Въпросът стои с особена острота от една страна предвид факта на недоволството у широки обществени кръгове от управлението династията на Кобургите и допуснатите три национални катастрофи,а от друга страна поради обстоятелството, че след смъртта на цар Борис ІІІ на 28 август 1943г. България е управлявана от малолетния цар Симеон ІІ с помощта на регентски съвет в състав княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. В първите години на преходът към пазарна икономика у нас въпросите около легитимността на референдумът, както и резултатите от него предвид присъствието на съветски войски у нас и управлението на ОФ с доминираща роля на БРП (к.) в нея бяха предмет на широка дискусия. Ето защо в настоящия материал те няма да бъдат разглеждани. Тук само ще припомним фактът на неговото провеждане, а също и резултатите. Допитването е проведено на 8 септември 1946г. На него в национален мащаб гласуват 4 132 921 избиратели. От тях „за“ република се обявяват 95,6% или 3 833 183 избиратели. „Против“ са 4,4% или 175 231 избиратели, а 124 507 гласуват с бели бюлетини. За Харманлийска околия резултатите са следните: общ брой избиратели – 47 821, гласували – 44 520, „за“ републиката - 42 608, за монархията – 1 222, въздържали се – 700. Съгласно резултатите от референдума на 15 септември 1946г. България е обявена за народна република. Семейството на последния монарх напуска страната, а начело на държавата застава Васил Коларов.
Втората световна война отново завършва с нова катастрофа за България. Страната отново е в тежко положение, а гладът, купонната система, недоимъкът отново са ежедневие. След промените от 9 септември 1944г. на власт е коалиционно правителство - това на ОФ. Сред важните задачи, стоящи за разрешаване пред новия кабинет е и провеждането на всенародно допитване относно формата на държавно устройство. Въпросът стои с особена острота от една страна предвид факта на недоволството у широки обществени кръгове от управлението династията на Кобургите и допуснатите три национални катастрофи,а от друга страна поради обстоятелството, че след смъртта на цар Борис ІІІ на 28 август 1943г. България е управлявана от малолетния цар Симеон ІІ с помощта на регентски съвет в състав княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. В първите години на преходът към пазарна икономика у нас въпросите около легитимността на референдумът, както и резултатите от него предвид присъствието на съветски войски у нас и управлението на ОФ с доминираща роля на БРП (к.) в нея бяха предмет на широка дискусия. Ето защо в настоящия материал те няма да бъдат разглеждани. Тук само ще припомним фактът на неговото провеждане, а също и резултатите. Допитването е проведено на 8 септември 1946г. На него в национален мащаб гласуват 4 132 921 избиратели. От тях „за“ република се обявяват 95,6% или 3 833 183 избиратели. „Против“ са 4,4% или 175 231 избиратели, а 124 507 гласуват с бели бюлетини. За Харманлийска околия резултатите са следните: общ брой избиратели – 47 821, гласували – 44 520, „за“ републиката - 42 608, за монархията – 1 222, въздържали се – 700. Съгласно резултатите от референдума на 15 септември 1946г. България е обявена за народна република. Семейството на последния монарх напуска страната, а начело на държавата застава Васил Коларов.
*
Третият и последен към днешна дата
референдум е проведен на 16 май 1971г. и е във връзка с приемането на нова
конституция. По името на тогавашния генерален секретар на ЦК на БКП и
председател на Държавния съвет Тодор Живко, тя е наречена Живковска. В нея, по
предложение на студенти от ВИНС „Д.Благоев“ – Варна, в чл.1, ал.2 е записано: „
Ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия“. В
допитването вземат участие 6 156 228 души. От тях „за“ гласуват 99,7% или 6 135
218. „Против“ са 0,3% или 15 447, а недействителните бюлетини са 5 533. Новата
конституция е обявена от НС и публикувана в Държавен вестник на 18 май 1971г.
*
Изложените по – горе факти категорично опровергават тиражираните твърдения, че на 27 януари гражданите ще участват в „първият“ референдум. Всъщност такива вече е имало. Резултатите от последният, онзи, който ще се проведе през тази година, тепърва предстои да бъдат коментирани и анализирани. Независимо от тях обаче не бива да се забравя фактът, че предвидените в закона форми, чрез които хората могат да вземат отношение както относно начина на управлението на страната, така и по важни за нея въпроси, е чрез участието в избори и допитвания. Ето защо изглежда нелогично доброволно да се отказваме от възможностите, които ни се дават за директно участие в политическия живот в страната.
Изложените по – горе факти категорично опровергават тиражираните твърдения, че на 27 януари гражданите ще участват в „първият“ референдум. Всъщност такива вече е имало. Резултатите от последният, онзи, който ще се проведе през тази година, тепърва предстои да бъдат коментирани и анализирани. Независимо от тях обаче не бива да се забравя фактът, че предвидените в закона форми, чрез които хората могат да вземат отношение както относно начина на управлението на страната, така и по важни за нея въпроси, е чрез участието в избори и допитвания. Ето защо изглежда нелогично доброволно да се отказваме от възможностите, които ни се дават за директно участие в политическия живот в страната.
Манифестация срещу монархията в Харманли
Конституцията на НРБ,приета с референдум
22 януари
2013г.
Добромир Атанасов
гр.Харманли (уредник в ИМ – гр.Харманли)
гр.Харманли (уредник в ИМ – гр.Харманли)
